КАМПАНИЯ: Как влияе емоционална интелигентност на постиженията в училище

Целта на всяка една образователна система е да създаде изградени личности, които да допринесат значително за развитието на системата и обществото като цяло. Когато става въпрос за образование, повечето хора смятат, че учебната програма трябва да включва четене, писане и математика, чужди езици и т.н. Истината е, че подрастващите се нуждаят не просто от теоретично обучение, а постиженията им в училище се основат на редица фактори, като нагласите и интересите им, характеристиките на личността и социалната принадлежност в допълнение към ученето. Те се нуждаят от ценни междуличностни умения, които да им помогнат да разберат по-добре своите чувства и емоции.

Съвременните психологически теории доказват, че наличието на положителни качествени емоции и чувства помагат на учениците да постигнат и дадат най-добрия си потенциал в класната стая. С оглед на това преподаването на емоционални и социални умения в училище е важно, тъй като тези умения имат дългосрочен ефект върху постиженията.

Днес ние ще се фокусираме върху това как емоциите, по-специално емоционалната интелигентност, могат да подобрят вземането на решения и успеха в училище.

Емоционалната интелигентност се определя като способност за съпричастност, упоритост, контрол на импулсите, ясна комуникация, вземане на разумни решения, решаване на проблеми и взаимодействие с околните по начин, който печели приятели и успех. Тези способности позволяват на индивида да разпознава и регулира емоциите, да развива самоконтрол и емпатия, да си поставя цели, да разрешава конфликти и да трупа умения, необходими за лидерство и ефективна работа в екип.

Емоционалната интелигентност е пресечната точка на придобитите умения на човек да познава и оценява себе си, да изгражда и поддържа разнообразие от силни, продуктивни и здрави взаимоотношения, да се разбира и да работи добре с другите за постигане на положителни резултати, както и ефективно да се справя с натиска и изискванията на ежедневния живот и работа.

Съвременното схващане на понятието “емоционалната интелигентност” се базира на три основни теории от последното десетилетие на 20-ти век – на Рувен Бар-Он, Даниел Голман и тази на Дж. Майер, П. Салови и Д. Карузо.

Според Салови и Майер разпознаването на емоциите включва себепознаване в разбирането на чувствата, които ни се случват. Според тях, ако човек не е способен да забележи емоциите си, то тогава той остава подвластен на тях.

Управлението на емоциите се отнася до умението за справяне с чувствата и негативните емоции и вещина в методите за самоуспокоение. Хората, които демонстрират това умение, преодоляват трудностите в живота много по-лесно.

Емоционално самосъзнание се изгражда чрез разпознаване на чуждите емоции. Това е първата стъпка към добрите отношения с околните и включва активно слушане и способност за разбиране на техните чувства и гледна точка.

В теоретичния модел на Голман емоционалната интелигентност се определя като компетенции в четири области: себепознаване, самоконтрол, емпатия, и управление на социалните взаимоотношения. Той разработва рамка за анализ на това как потенциалът на индивида за овладяване на уменията в тези четири области спомага за определяне на успеха или провала на работното място.

Себепознаването се отнася до умението на индивида да разпознава емоциите и настроението си, и да осъзнава личното си емоционално въздействие.

Самоконтролът е способността да се контролират емоциите – това означава, че човек може разпознае и почувства лошо настроение или емоция като всички останали, но да не действа спрямо тези импулси.

Социалната осъзнатост е разбирането на поведението, мотивите и гледната точка на другите и развитието на съпричастност към тях.

Управлението на социалните взаимоотношения е способността да се използва познанието за личните емоции и тези на другите за успешна комуникация помежду ви.

Съществува силна връзка между емоционалната интелигентност на учениците и поведението им в класната стая. Учениците с ниска емоционална интелигентност могат да имат затруднения с концентрацията, взаимоотношенията с връстниците си или дори да проявяват агресия. Те са склонни да не съобщават чувствата си на съучениците си и това може да доведе до борба за формиране на приятелства. Агресията е често срещан проблем с учениците с ниска емоционална интелигентност, защото те нямат необходимите умения, за да общуват или управляват емоциите си по подходящ начин. Тези поведенчески проблеми обикновено се появяват в предучилищното и ранно начално училище и от този момент нататък се увеличават сериозността.

Емоционална интелигентност и постиженията в училище

В съвременната конкурентна обстановка от учениците се очаква да контролират емоциите си, за да се справят с различни ситуации в живота.

Затова е напълно необходимо да се развие правилното им отношение и емоционална интелигентност към невижданите сложности на живота и качественото образование. Наложително е подрастващите да могат да се справят със стреса и напрежението, за да вървят в крак с изискванията на света, а начинът им на управление на емоциите е от решаващо значение за по-добро представяне.

Това, което се наблюдава в някой изследвания е, че веднъж попаднали в сферата, в която учат, техните постижения в ученето изобщо не са адекватни. Родителите и учителите се фокусират върху оценките чрез знания, които подхранват интелигентността и отдават малко значение на емоциите.

А емоциите на един ученик могат да го засягат по много начини. Интелигентността може да помогне на учениците да придобият знания за съответния предмет, но само емоционалната интелигентност може да обогати уменията за учене и да го направи ефективен и с добри постижения.

През последните 20 години има многобройни изследвания относно влиянието на емоционалната интелигентност в социален и междуличностен контекст, в училище или в професионална среда.

Нека да видим кои са факторите, които влияят върху развитието на емоционалната интелигентност и нейната роля в академичните постижения на учащите.

Емоционална грамотност: Преди да говорим за емоционална интелигентност, ученикът трябва да е наясно с това как да преобразува чувствата на страх, агресия и гняв в надежда, смелост и желание за сътрудничество. Емоционалната грамотност често е пренебрегвана в началната възраст на човека, особено в обществата с по-нисък социален статус. Уроците по нравственост, морал и социални теми масово не се засягат сериозно  в училище. Те трябва да се дават на практика или чрез техники за стимулиране, за да се развие нивото на на емоционалното разбиране още в най-ранна възраст. Проведени са проучвания, които показват, че тези, които имат емоционална грамотност, са по-способни да се справят с личните си взаимоотношения.

Разбирателство в училище: Това касае взаимоотношенията между учениците и тяхното признание в обществото. Да вземем за пример оценките в училище и определянето на учениците като “слаби” или пък “зубрачи”. Слагането на етикети по този начин не е правилно. Необходим е различен подход, който трябва да надхвърля надпреварата за оценки сред учениците. Трябва да се въведе добре формулиран критерий, така че да се развива разбирането, за да е ясно приложението на понятията.

Изграждане на афективен домейн: Афективен домейн са елементите на ученето, които засягат емоционалното развитие. За един преподавател е важно да оцени поведението на детето – например как приема и реагира на дадена демонстрация по време на урок. За това трябва да има демократична уредба за въпросите, зададени от децата, за да се повиши тяхното любопитство. Важна е също и ефективната обратна връзка за създаване на стойност на лично, социално и емоционално ниво.

Самооценка: Когато човек е способен да идентифицира силните и слабите си страни, той лесно установява как да подобри работата си. Точно тази концепция би трябвало да бъде възприета в училище. Учителите са тези, които могат да оценят силните и слабите страни на учениците си и желаните резултати да бъдат успешно постигнати.

Справяне с напрежението: Поведение, ориентирано към високи оценки като крайна цел, понякога води до надценяване на успеха, което създава нежелан натиск върху ума на детето. Един такъв натиск влияе на емоционалното състояние на всеки човек. Например: за един студент може да е лесна работа да се подготви за изпит, но да е трудна задача да се справи с напрежението преди и по време на изпита. Този стрес може да бъде намален с помощта на хумор, самочувствие и умение за овладяване на емоциите. Така изпитваният би могъл да се отпусне и да направи представянето си много по-успешно.

Родители и настойници: Емоционалната грамотност се изгражда на възраст от 3 до 15 години. Затова е важно родители и наставници да са разумни и информирани и с желание да обръщат специално внимание на областта на емоционалната интелигентност, докато отглеждат децата си. Като родители трябва добре да контролираме собствените си емоции и емоционално поведение. Само така можем да помогнем да децата си да осъзнават чувствата си, да ги контролират, да проявяват разбиране към другите и да се отнасят към тях с емпатия.

Мотивация за учене: Мотивацията отговаря на въпросите: Защо хората действат? Защо се държат по определен начин? Защо продължават или преустановяват поведението си?

Мотивацията дава енергия на учащия, насочва го и поддържа неговото поведение. Мотивацията включва цели и изисква дейност. Целите осигуряват тласък и посока на действие, а действието изисква усилие: упоритост, за да се поддържа дейност за дълъг период от време.

Спрямо факторите, които изложихме по-нагоре, ние вярваме, че преподаватели и родители трябва да положат усилия да развият високо емоционално интелигентни младежи, които притежават нужните компетенции и социално разбиране, за да владеят живота си.

Емоционалната интелигентност не е само част от живота на учениците или от сферата на образованието. Тя е важен фактор в професионалното и социално бъдеще на всеки човек.

Емоционалната интелигентност сама по себе си не е достатъчна за създаване на оптимални резултати за младите хора. Но начинът, по който се използва, както от младежите, така и от тези, които ги подкрепят, оказва силно въздействие върху живота на децата.

Емоцията е важен аспект от живота на човека и нейното смущение създава страхове, притеснения, тревоги, раздразнение, гняв, негодувание и раздразнителност и прави трудно постигането на желаната цел. Най-често постиженията на децата в училище са по-малки от това, което се очаква да бъдат. Тези негативни чувства трябва да бъдат заменени от чувства на надежда, смелост и желание за сътрудничество, за да могат подрастващите да прогресират по-уверено и по-ефективно.

Източници:

1) researchgate.net - Emotional Intelligence and Achievement of Students in Mathematics: A Case Study

2) semanticscholar.org - Role of Emotional Intelligence for Academic Achievement for Students